Бледо лирическо отклонение с опит за поезия.
Посвещам следващите съшити с конци стихове на две незабравими, скъпи за мен, същества с диамантени души.
Не е добър, не е и зъл живота.
Не съм щастлива, но не нося и тъга,
не съм насред огнено сражение, не съм създадена и за смирение,
ни себе си съм, нито друга.

Не съм бяла, не съм и черна.
Не съм направена от фин кристал, не съм и изкована от горещ метал,
не съм чиста момина сълза, не съм и роза, с тръни, за беда.
Не съм ни Слънцето, нито Луната.
                                                     *  *  *

Аз съм огледало на света -
в погледа ми се оглежда есента;
аз съм сивото небе,
което всяка светлинка краде.
Аз съм трепкаща стрела,
презираща лъка с опънатата тетива.

Аз съм нимфа в нощта,
обгърната от хладна самота;
аз съм сиво, призрачно дете,
копнеещо за място в нечие сърце.
Аз съм търсеща жена,
изгубена в седефена мъгла.

Аз съм стръкче лилав цвят,
обвит в нежен аромат.
Аз съм падаща звезда -
пламвам в миг, заискрявам над света,
после се превръщам в прах...
и политам с вятъра.
 

супер писателка си! Продължавай да твориш!