Емоционални, хаотични, колекционерите обикновено не се вписват в общоприетите  рамки на любители на някаква вещ.  Такива са и библиофилите. Тези книжни плъхове, както често ги назовават, притежават най – общо казано силното чувство на привързаност и неделимост към книгата. Те обичат да четат, изпитват слабост към изданията и страстта към събирането на редки и разнообразни книги ги превръща в колекционери.

    Библиофилията е едно от най – разпространените направления в колекционирането.

Изграждането на собствена библиотека, затворена за външни лица и изследователска работа, се нарича библиотафофилия, а библиоманията се отличава със силната страст към събиране на книги, особено редки или старопечатни.

   Подобна страст може обаче да се окаже не толкова невинно занимание особено ако колекционерът има капризен вкус и ненаситен темперамент.

   Колекционирането на книги у нас е познато. Но нека не бъркаме събирането на собствена библиотека с целенасоченото издирване и попълване с редки издания. Най-големият руски библиограф Халимбаджа в двустайния си апартамент е събрал цялата руска фантастика издадена преди 1917 г. и голяма част от съветската. Тази уникална фантастична библиотека работи до днес, като се използва за библиографии. В България подобни фантастични библиотеки са събирали и Ивайло Рунев (1943-1994), но сега тя е „замразена“ и спада към библиотафофилията, и от Ненко Сейменлийски.

    Отвъд безобидните събирачи колекционирането на редки издания може да се окаже начин за инвестиране в бъдещето. Подобно на вложение в акции, злато и сребро, така старите и особено антикварни издания се превръщат в алтернативни стоки, също като произведенията на изкуството, обект на инвестиране за бъдещето. Дейвид Роуз, сериен предприемач дава оценката си за инвестирането в старите книги:

   “Интелектуални? Емоционални? Обогатяващи?“ – Пита той, а след това допълва: „Да, така е! Икономични? Не, в никакъв случай!“ Личният му опит в тази посока се базира на 25 годишно колекциониране на редки издания.

   „Намираме се в ерата на купувача“ казва дюселдорфският антиквар Кристоф Шефер. „Ако  видим нещо наистина ценно, на всяка цена намираме нужната сума, за да го купим“. На същото мнение е и негов колега от Лондон. Пом Харингтън, признава пред немското списание Wirtschaftswoche, че запалените колекционери днес харчат повече пари, отколкото преди няколко години.

    Колекционирането на антикварни издания е за онези, които имат излишни няколко хиляди евро, но и познават добре книжния пазар. Трябва да се знае изначало, че в тази област няма брокери или агенти. Колекционерите трябва да се образоват сами и да съобразяват ценността на представената им книга – дали е първо издание, дали е ръкопис, да се интересуват от епохата и ценностите на времето на отпечатване, от състоянието на хартията, мастилото и целостта на изображенията, при наличието на такива. Интересен факт е, че липсата на корици намалява стойността, а реставрацията на книга представлява риск за покупка, но и налага специфични условия за съхранението й. За заинтересованите съществуват интернет платформи за продажба като АbeBooks.com или ZVAB.com. Там  антиквари предлагат стоката си онлайн.

   Стойността на книгата зависи и от други дребни детайли. Пример за това е книгата на Хайнрих Хайне „Френската действителност“, чиито оригинален предговор от 1832г. е бил заличен от пруската цензура. Екземпляри от отпечатан във Франция предговор към предговора са много редки и струват 5000 евро. Без него обаче цената в момента е по-ниска от 1000 евро. Романът на Стайнбек пък, „Гроздовете на гнева” от 1939г., съществува с предпазваща корица и струва днес 17 хил. долара, но без нея цената автоматично пада до 500 долара.

   Колекционерите на по-стари издания обаче трябва да притежават далеч по-сериозни финансови средства. Например през 1977г. е закупен философският и математически трактат „Разсъждение за метода“ на Рене Декарт от 1637г. за 17 хил. евро, а немският антиквар Кристоф Шефер успява да продаде най-голямата колекция от книги на Хайнрих Хайне – „за стойността на нов Фолксваген Пасат“, както казва самият той. Ако Хайне бил французин, а не германец Шефер щял да прибере от сделката между 500 и 750 хил. евро – т.е. сума, с която би могъл да си закупи до 20 нови автомобила.

   Най-скъпата книга в света обаче надхвърля многократно тази сума. Екземпляр от книгата „Птиците на Америка“ на Джон Джеймс Одюбон е оценена за рекордните 8,8 милиона щатски долара преди десет години. Авторът е работил над нея цели 12 години. Страниците на книгата са с височина 1,3 м., тъй като авторът е искал да изобразява птиците на Америка в реалния им размер. Днес копие от книгата се пази и в Пловдивската Народна библиотека.

   На фона на тези цифри средностатистическият български читател немее.

   Колко вие бихте платили за книга?

Въпросът накрая е наистина много труден, особено след фактите открити в статията . Само един познавач в материята, може да е сигурен в паричната стойност на едно издание. Самият, аз, отдавна съм се примирил и гледам да стигна до съдържанието, което ме интересува или привлича, като пренебрегвам стойността на носителя му, чрез който достига до мен. Но това е защото цял живот, никога не съм имал материална възможност да си позволя да отдам заслуженото на уникалността на едно издание или дори да търся най-доброто. Иначе, спомням си, че веднъж изхарчих с един жест, парите с които трябваше да ми стигнат за цял месец, като студент, за да си купя "Въведение в психоанализата" - не бях виждал все още на български, издаден Фройд. Не беше кой знае какво издание, просто го нямаше на пазара ни. Снощи обаче напълних чанта с книги без пари. По-точно 50 стотинки екземляра "Съдба" на Шиничи Хоши, "Жената - фантом" на Уйлям Ариш, "Японски новели"...Световни майстори на късия фантастичен разказ, на трилъра, разказвачи се продаваха на един щанд на Славейков, буквално без пари. Стана ми кофти, че дори при това положение стоят и си ги накупих. Иначе, много не съжалявам, че нямам уникални издания, по-добре е за самите книги. Аз не стопанисвам нищо материално много добре, нямам дори мои екземпляри от някои мои книги. Нека са у някой който може да пази и да съхрани тези съкровища.

Благодаря за мнението cefulesteven :) Споменаването на площад Славейков ми напомня колко пъти и аз съм се спирала на малките щандове и дори съм седяла с часове пред кашони на букинисти за книги, продавани буквално без пари. Самата аз също нямам много материални възможности(като повечето студенти), за това и понякога попълвам личната си библиотеката тъкмо с такива издания, но и честичко си пожелавам за подарък книга, когато имам повод за празнуване, или спестявам известно време за някоя красива книга, която от пръв поглед искам да притежавам. Изглежда у мен се крие страстта на колекционера :)) Съгласна съм с теб, че книгите трябва да се стопанисват с внимание и нека наистина уникални издания да се притежават от онези, които могат да ги пазят добре.
Уйлям Айриш е страхотен. След "Жената фантом" препоръчвам "Валс в тъмнината", ако,разбира се, още не си я чел.

О, "Валс в тъмнината" съм я чел още при издаването й. Тогава трудно можеше да се добере човек до книга от тази поредица. Появеше ли се в книжарницата, веднага беше изкупувана. Задържаше се, малко по-дълго, ако я опаковаха в един пакет с друга книга, най-често труд на някое партийно величие и трябваше да си купиш двете за да имаш желаната. Но пак не достигаха бройките. Трябваше да се чака в сряда, когато доставят книгите. Понякога и с часове. Поне в Асеновград, където мина в детството ми беше така.

Имаше един филм с Бандерас със сюжета на "Валс в тъмнината", съвсем леко променен и с по-холивудски край. Не мога да се сетя сега името му.

"Валс в тъмнината" откакто се помня стои на рафта у дома и не зная за конкретни премеждия при закупуването й.
Сещам се за филма - "Първороден грях" мисля, че се казва. Анджелина Джоли партнира брилянтно на Бандерас. Хубаво филмче, макар холивудския завършек. Бих го гледала отново като се замисля :))))