"Но в юмручето си винаги е стискал онази приказка на майка си Магдалена, че когато с баща му са го замисляли, Луната била толкова пълна, че се пръснала и ги посипала със сребърни кристали, както и пророчеството на орисниците си, че един ден ще събира шиници със злато.

Това злато вижда в думите, които пише и иска те да звънтят като златни монети."

На 24 октомври по повод 85-годишнината от рождението на Георги Алексиев се състоя премиера на сборник с избрани разкази и повести - „Сюжет за пеперуди“, публикуван от издателство „Летера“. В Читалище „Възраждане“ близки и приятели споделиха силен емоционален момент на почит към творчеството и живота на този забележителен човек и писател. Сборника представи видният литературовед проф. Огнян Сапарев, а горещи думи – възпоменание за писателя отправиха гости на премиера и неговата съпруга Лилия Чавдарова, с разказ не само за неговите житейски преживявания, но вниквайки в дълбините на неговата душевност. Силен творчески прочит направи актьора Петър Тосков, а брилянтното изпълнение на единадесет годишния пианист Николай Маринов, възпитаник на класа по пиано на Светлана Косева, внесе допълнителен емоционален заряд на събитието. Младият талант, носител на 20 първи музикални награди, изсвири  Sonata op.13, Pathetique от Лудвиг ван Бетховен. 

            Изящно, пропито с екзистенциализъм, искреност и драматизъм, творчеството на Алексиев запечатва в съзнанието на читателя едно усещане за самовъзвисяване на духа и преодоляване на житейските препятствия с цената на много жертви и себеотрицание. В новоизлязлата книга текстовете са писани в различно време през последните 25-30 години. Разказът „Изкачване“ е носител на „Меча на Иван Асен ІІ“ – награда на Военното издателство – София, за 1984 година. Новелата „Танцуващият с вълните“ е написана през 1986г. и с трите положителни рецензии от онова време е било възможно да бъде отпечатана още тогава, но дългата ръка на страха от последствията са си казали думата да бъде заключена в дълбоките чекмеджета на издателствата.

„Пеперудите летят в този сборник и най-вече летят в Пловдив“ – казва проф. Огнян Сапарев. „Пеперудата е нещо лекокрило и уязвимо, но красиво и достойно за възхищение“. Такива са и словата, излезли под пръстите на писателя – красиви и леки за читателя, но и възхищаващи със своята жива образност. Според пловдивския професор, Георги Алексиев е гордост за българската литература. Той е писател на 70-80 години, а такъв епически писател до този момент България не е имала. В своите произведения Алексиев показва неща, които тепърва предстои да бъдат оценявани по достойнство.

            „Георги живееше, твореше, съществуваше заедно с въртенето на земята“ – разказва неговата съпруга Лилия Чавдарова. „Още преди изгрев слънце гледаше небето и даваше своите прогнози за деня. Пишеше всеки божи ден, както и слизаше в градината и оглеждаше всяко дръвче – кое, как е родило, къде и с какво да му помогне; в лозето – опипваше всяка лоза – филиз, грозд – привързваше, окопаваше, разкриваше плодовете към слънцето, разговаряше с тях. Никой не успя да разгадае тайната на плодородието в неговата градина. Защото той не отглеждаше, а твореше плодовитост и раждането на красота“.

            Георги Алексиев никога не е бил по кюшетата на обществения живот, а в самия му център. Както казва един от неговите герои – трябва да си „или пръв или никой“. Освен главен редактор на сп. „Тракия“, Алексиев е бил президент на клуб „Литературная газета“, инициатор за създаването на клуб „Демокрация“ в Пловдив и негов председател, почетен представител на читалище „Възраждане“, както и на литературния клуб „Метафора“, повече от 20 години литературен ръководител на клуб в Мадан и народен представител в VІІ-то Велико Народно събрание. Определян е като сериозен човек и отговорен работник в партийните структури на град Пловдив. Към това добавяме и две висши военни образования и завършен Юридически факултет в Софийския университет. Георги Алексиев е носител на наградата „Йордан Йовков“  през 1971г. и почетен гражданин на град Пловдив.

            В спомените на журналистката Снежана Горанова изкристализира една негова мъдрост, която поразява с прозрението си:

            „Ако си готов да дадеш от себе си на този народ, трябва да се враснеш в тази земя, да нахраниш конете й, да залюбиш хората й и пак няма да спреш да питаш какво става със силните коне, когато газят в зеленото поле? Защо ти, българино, садиш дърво, поливаш го, грижиш се за него, а го оставяш на бурята да заякчи корените му...“

            Георги Алексиев с достойнство и мъжество извървява своята Голгота. Както казва самият той – от едно пепеляво момче с коцаци, с петна по ризките, от крадените дини на селските бостани, е стигнал до града на тепетата. Но в юмручето си винаги е стискал онази приказка на майка си Магдалена, че когато с баща му са го замисляли, Луната била толкова пълна, че се пръснала и ги посипала със сребърни кристали, както и пророчеството на орисниците си, че един ден ще събира шиници със злато.

Това злато вижда в думите, които пише и иска те да звънтят като златни монети.

С тези думи той издига и своя кръст.