Аз съм един средностатистически консуматор на истории. Обикновено се случва да хвърлям по един,... може да се каже бегъл, поглед на едно или друго четиво без да се ангажирам да го купя или да стигна до края му. Ако ми хареса го изяждам с кориците, а ако не – захвърлям небрежно в страни.

   Ами да, четете си го сами!

   Напоследък си дадох сметка, че все по-често извършвам второто действие. Умората от еднакви романоподобни клиширани сюжети ме отегчава до втръсване и чистичко откривам себе си стояща с часове в някоя книжарница, четейки прекрасни анотации, а малко по-късно у дома откривам... ами, книгата не е така привлекателна, както ми се е сторило в началото.

   Една приятелка наскоро ми разказа за невероятно потресаващо попадение. Имала нужда от малко романтика в живота си, за това търсила нещо тип „Джейн Остин”, ала в съвременен вариант. Наместо това се объркала и закупила чиклит, от който останала разочарована.

  „Аман от плоски, фанатически, с порнографски елементи, книжлета, с които можеш само да си загубиш времето” – ядосваше се тя.

    Оттам  се замислих колко време отделяме пред не особено съдържателни четива – книги или списания, от които в крайна сметка не научаваме нищо. В главите ни се зарояват безброй клиширани фрази и стереотипни възгледи, благодарение на които можем да се оприличим успешно на стадо блеещи овчици. Не, благодаря! Струва ми се, че е крайно време да започнем да четем красиво написани книги, които да ни накарат поне малко да се почувстваме облагородени, духовно извисени или  европейци. Казвам европейци, защото, ако обърнем внимание на британците, които се славят като най-четящата нация, ще забележим, че те са ценители на истински стойностната литература. Разглеждайки и световно известния сайт „Good Reads“ ще установим, че потребителите масово подреждат във Фейвърит - листа си, книги от които са извлекли някакво послание.

   Един познат беше казал, че по това, което четеш си личи какъв си. Ако четеш литературен кич, едва ли си по - малко чалгар. Ако обаче търсиш стойностното веднага ти личи. В този ред на мисли бих добавила, че ако искаш само да си запълниш свободното време, тогава търси нещо за закачка – условно казано – „семки за люпене“. Ала със същия успех би могъл да си тренираш акъла  с някоя кръстословица, судоку  или поне събирай вицове за маса – ако не можеш да блеснеш с нещо друго поне бъди забавен!

   Но четеш ли, за да узнаеш, възхитиш, преживяваш и възхищаваш на силна история със смели и разтърсващи герои, тогава ти си не просто читател, а ценител на изкуството.

 

   Скъпа, приятелко Х.,

    твоят глад за романс е разбираем и оправдан. Аз попаднах на изключителен бисер в морето от суета и ти предлагам малка частица от това, което чета сега:

 

„ ...сънищата, спомените и светите неща, си приличат по това, че не можеш да ги докоснеш с ръка. И тъкмо затова, щом се отдалечиш на крачка от тях, стават свети, превръщат се в чудо, в нещо неописуемо красиво. Светостта е във всичко и всичко е свято, но ние го докосваме и така го оскверняваме. Странни същества сме ние хората. Оскверняваме всичко, до което се докосваме, а носим у себе си онова, което би ни направило свети.“

 

„– Проблемът ти според мен е, че си ужасно ненаситен. А алчните хора са отчаяни. Какво повече би могъл да искаш?
 – Нещо определено. Но не знам точно какво – отвърна с досада изключително красивият, но нерешителен младеж. Колкото и привързан да бе към своя приятел, понякога острата аналитична мисъл на Хонда и самоуверените му думи на „будещ надежди млад човек“ го дразнеха. Сатоко набра достатъчно тинтява за своя букет и изведнъж се изправи и препречи пътя на Кийоаки, който вървеше след нея и упорито гледаше настрани. Смущаващо близко пред очите му изникнаха като призрак изящният й нос й огромните и ясни очи, в които никога досега не бе дръзвал да надникне. Дочу задъхания й шепот:

–        Какво ще правиш, Кийо, ако изведнъж изчезна? “

 Из „Пролетен сняг“ на Юкио Мишима.
Издателство „Летера”, 2012г.
 

Аз не съм гладна за романси, но на какви бози попадам напоследък.... Да ти умре коня от инфаркт направо!

Доста често и моя умира, но след това гледам да му намеря жива вода, та да продължим да препускаме. За теб ще потърся нещо различно, вдъхновяващо за велики дела, макар, сигурна съм, ти сама би могла да напишеш нещо по въпроса :))) Поздрави ;)