Прочетен: 2145 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 06.11.2011 19:13
Всяка прилика с действителни факти, събития и личности е напълно случайна.
Банално, може би ще кажете. Определено е така! Но този въпрос надвисна като дамоклев меч над една малка дамска компания.
Когато денят заспиваше по-рано, гледахме да уловим последните слънчеви лъчи. Въпреки студеното време, залезът винаги внасяше топлина в душите ни – розаво-златист, носеше успокоение и вътрешен мир. Избрахме кафене на втория етаж и се настанихме на маса до открита стъклена стена. Гледката бе на спускащото се слънце над дърветата в парка, точно отсреща. Масата, овал от черешово дърво, в тон с топлите стени, в тъмно червено и екрю, създаваха приятна атмосфера и уют. Бяхме се събрали отново след дълга раздяла. Животът ни бе разпилял в различни краища на страната и имахме толкова много да си кажем, че говорихме една през друга.
Соня стоеше точно срещу мен. Престраши се първа да отвори темата. Оплака се, че наскоро, докато споделяла на приятеля си някакво свое виждане, внезапно той я прекъснал с уникален въпрос: „Какво каза?”...и я погледнал с недоумение. Тя възмутено изсумтяла и не му изрекла нито думичка през следващите няколко часа.
- Сякаш му говорех на китайски – оплака се тя.
И докато последните есенни лъчи от падащото слънце се промъкваха, слухтейки, през стъклената стена, Соня продължаваше намусено да върти между пръстите си столчето на високата чаша с цитронада.
- Трябва да му подаря речник - рече замислено. – Тогава вече няма да има извинение за разсеяността си.
Ерика, седяща отляво, изпусна раздразнена въздишка.
- Как не разбират? Жените имат нужда от внимание – рече и разопакова малката бисквитка, която вървеше с капучиното й. – Всъщност всеки човек има нужда от това. Как ние можем да ги изслушваме и да се интересуваме от деня им, състоянието и вижданията им, а те ни третират на принципа Play – Mute.
Приглушен кикот съпроводи думите й. Още една дама имаше намерението да се включи в разговора. Тя сръчно вдигна косата си на опашка. Жестът бе рязък, а думите спонтанен изблик на неудовлетворение.
- Ако питате мен, нужни са им субтитри, ако може с най-големия възможен размер. Защо е толкова трудно да ни разбират. Да не би да са някакви извънземни?
- Ева, не знам кои са извънземните – те или ние? – попитах аз и посочих с ръка щръкналата на темето й коса. Последва ново кикотене. – Дори да имаме проблеми с превода, не разбирането, а отзивчивостта е по-важна.
- Глупости! – намеси се Зоя.
Тя бе заела стола отдясно на моя. Надигна чашата си с димяща течност и с удоволствие подуши благоуханието на чай с ром.
- Криво – ляво все ще се нагласим някак. Проблемът на днешните мъже е, че им липсва дисциплина. Откакто махнаха казармата повечето са нерешителни. Омръзна ми от хора, които са несигурни в себе си. Жените имаме нужда от смелост. Мъжът до тях да е смел, а и ние жените да сме такива. Войнът и сам е войн.
Всички кимнахме одобрително. Последните два стола бяха заети от две изключително своенравни дами. Мая разтърсваше тежките си къдрици докато клатеше глава в знак на съгласие.
- Струва ми се, че можем да открием много несъответствия в отношенията между хората. Нима няма момичета, които не притежават и половината от тези неща. Примерно аз и отзивчивостта сме като оксиморон. Но пък за сметка на това съм независима. Коя жена не иска независимост?
- Жената може винаги да е независима – отсече другата. – С мъж или без мъж до себе си. Даже в повечето случаи можем да се чувстваме още по –силни и със собствена индивидуалност, когато имаме пред кого да я демонстрираме.
Думите принадлежаха на уникална брюнетка с дълбоки очи. Емилия тъкмо палеше втората си цигара. Нейният поглед шареше любопитно из цялото помещение и измерваше всеки влязъл или излязъл. Сякаш димната завеса с дъх на тютюн й предоставяше необходимото прикритие, за да прави свое собствено проучване по въпроса. Покрай нас мина мило изглеждаща двойка, хванати за ръце. Емилия ги прецени за кратък миг.
- Трябва магия! – замислено пророни тя.
Двойката избра маса и се настани удобно. Дланите им, една в друга, лежаха върху черешовата повърхност, колената им дискретно се докосваха под масата, а очите им блестяха влюбено. За тях останалият свят не съществуваше. Всички забелязахме това.
- Те дори не се замислят толкова – отсече Мая. – Толкова са хлътнали, че бомба да падне няма и да забележат. Така се гледат, че очите им ще изпокапят. След малко сервитьорката ще трябва да им донесе и лигавник.
От нашата маса се разнесе буен смях.
- Всички сме били така, Мая! А някои сме все още.
Емилия се усмихна, погледна към някои от седящите пред себе си, а след това показа пръста си с наскоро появилия се годежен пръстен. Останалите свободни дами на масата замечтано се отпуснаха на столовете си.
Мислехме, че можем да открием правилния отговор, ала се оказа, че вижданията ни се разминаваха. Всяка се докосваше до важна нишка, но след това истината й се изплъзваше, допълваше и ставаше не една, а няколко. Трябваше ни една дума. Дума, която да ни опише всецяло, да даде точния цвят и изражение на същността ни. Отговорът дойде от самосебе си.
- Ние просто искаме да сме жени – отбелязах триумфално.
Засякох погледа на всяка една. Кръгът се затвори пред взора ми. Всяка от тях – различна на цвят и аромат. Така ги виждах – като цветя – някоя по-нежна, друга – по – капризна, трета – с натрапчива възбуждаща красота, следваща с бодлив, буен нрав... Но никоя не изневеряваше на природата си.
25.10.2012 20:40
И на мен ми е писнало от срамежливи и недостатъчно наумчени мъже! Аман вече. Права си и за войниците. А сега има толкова много срамежливи, неуки, неопитни мъже, че чак свят ад ти се завие. баба ми казваше на времето: "Мъжа трябва да мине казармата, да излиза с различни жени, да има опит и като се ожени да знае как да прави жената щастлива". :) А сега говорят само на думи.
